Тихо
По улиците хорските следи
са тъжна есен, листопадна,
във шепите си стиснали мечти,
които тихичко животът им ограбва.
Дърветата се вричат във дъжда,
а той самотно клоните им гали,
най-пълните си капки нераздал
на жадното във корените стари.
От къщите - невиждащи очи
протягат се лениво към безкрая,
а светлото в ръцете им мълчи
и топлото в душите им догаря.
И въпреки тъгата и умората
на времето в забързаните дни,
да вярвам още мога в хората,
дори да продължава да вали...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
