gerrda (Геновева Христова) gerrda (Геновева Христова)
18 408
Jul 18, 2009, 9:01 PM

Тихо

1.1K 0 23

 

 

 

По улиците хорските следи

са тъжна есен, листопадна,

във шепите си стиснали мечти,

които тихичко животът им ограбва.

 

 

Дърветата се вричат във дъжда,

а той самотно клоните им гали,

най-пълните си капки нераздал

на жадното във корените стари.

 

 

От къщите - невиждащи очи

протягат се лениво към безкрая,

а светлото в ръцете им мълчи

и топлото в душите им догаря.

 

 

И въпреки тъгата и умората

на времето в забързаните дни,

да вярвам още мога в хората,

дори да продължава да вали...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0