По улиците хорските следи
са тъжна есен, листопадна,
във шепите си стиснали мечти,
които тихичко животът им ограбва.
Дърветата се вричат във дъжда,
а той самотно клоните им гали,
най-пълните си капки нераздал
на жадното във корените стари.
От къщите - невиждащи очи
протягат се лениво към безкрая,
а светлото в ръцете им мълчи
и топлото в душите им догаря. ...