Котине (Ива Котине)
1 16

23 ago 2021, 7:52

Тихо

Poesía

1K 2 5

Свещта гори.

А пламъкът танцува -

извива се, накланя се, трепти.

Не мога нито да го нарисувам,

не мога да го снимам аз дори...

Душата ми, и тя така неспирно

вълнува се и трепетно блести

във тялото, което очевидно

не се помръдва и на инч дори.

Но търси тя, разпитва все, мечтае.

Забравя се, намира се, лети...

Неуловима в своята безкрайност -

в мига, когато тиха свещ гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

di_t

Много хубав стих!

2021-09-27T20:51:55+03:00
Котине (Ива Котине)

Благодаря ви!

2021-08-24T20:56:24+03:00
anahataroot (Зигфрид В.)

Много е хубаво!

2021-08-24T20:03:33+03:00
Миг31

"В тъмното общувам с Бог,
наедно нищим нещата,
тишината - тайнствен пролог,
на светлината отваря вратата....."

2021-08-24T18:54:09+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Чудесна метафора за живота е това стихотворение, Ива! Много ми хареса!😍 Поздравявам те!🌹

2021-08-23T10:22:45+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0