Тихо

23 ago 2021, 7:52

Poesía

601 2 5

Свещта гори.

А пламъкът танцува -

извива се, накланя се, трепти.

Не мога нито да го нарисувам,

не мога да го снимам аз дори...

Душата ми, и тя така неспирно

вълнува се и трепетно блести

във тялото, което очевидно

не се помръдва и на инч дори.

Но търси тя, разпитва все, мечтае.

Забравя се, намира се, лети...

Неуловима в своята безкрайност -

в мига, когато тиха свещ гори.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

di_t (T.Т.)

2021-09-27T20:51:55+03:00

Много хубав стих!
Котине (Ива Котине)

2021-08-24T20:56:24+03:00

Благодаря ви!
anahataroot (Зигфрид В.)

2021-08-24T20:03:33+03:00

Много е хубаво!
Миг31

2021-08-24T18:54:09+03:00

"В тъмното общувам с Бог,
наедно нищим нещата,
тишината - тайнствен пролог,
на светлината отваря вратата....."
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2021-08-23T10:22:45+03:00

Чудесна метафора за живота е това стихотворение, Ива! Много ми хареса!😍 Поздравявам те!🌹