Котине (Ива Котине)
1 16

23 ago 2021, 7:52

Тихо

Poesía

1K 2 5

Свещта гори.

А пламъкът танцува -

извива се, накланя се, трепти.

Не мога нито да го нарисувам,

не мога да го снимам аз дори...

Душата ми, и тя така неспирно

вълнува се и трепетно блести

във тялото, което очевидно

не се помръдва и на инч дори.

Но търси тя, разпитва все, мечтае.

Забравя се, намира се, лети...

Неуловима в своята безкрайност -

в мига, когато тиха свещ гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

di_t

Много хубав стих!

2021-09-27T20:51:55+03:00
Котине (Ива Котине)

Благодаря ви!

2021-08-24T20:56:24+03:00
anahataroot (Зигфрид В.)

Много е хубаво!

2021-08-24T20:03:33+03:00
Миг31

"В тъмното общувам с Бог,
наедно нищим нещата,
тишината - тайнствен пролог,
на светлината отваря вратата....."

2021-08-24T18:54:09+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Чудесна метафора за живота е това стихотворение, Ива! Много ми хареса!😍 Поздравявам те!🌹

2021-08-23T10:22:45+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0