Котине (Ива Котине)
1 16

23 ago 2021, 7:52

Тихо

Poesía

1K 2 5

Свещта гори.

А пламъкът танцува -

извива се, накланя се, трепти.

Не мога нито да го нарисувам,

не мога да го снимам аз дори...

Душата ми, и тя така неспирно

вълнува се и трепетно блести

във тялото, което очевидно

не се помръдва и на инч дори.

Но търси тя, разпитва все, мечтае.

Забравя се, намира се, лети...

Неуловима в своята безкрайност -

в мига, когато тиха свещ гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

di_t

Много хубав стих!

2021-09-27T20:51:55+03:00
Котине (Ива Котине)

Благодаря ви!

2021-08-24T20:56:24+03:00
anahataroot (Зигфрид В.)

Много е хубаво!

2021-08-24T20:03:33+03:00
Миг31

"В тъмното общувам с Бог,
наедно нищим нещата,
тишината - тайнствен пролог,
на светлината отваря вратата....."

2021-08-24T18:54:09+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Чудесна метафора за живота е това стихотворение, Ива! Много ми хареса!😍 Поздравявам те!🌹

2021-08-23T10:22:45+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0