23 ago 2021, 7:52

Тихо 

  Poesía
426 2 5

Свещта гори. 

          А пламъкът танцува -

извива се, накланя се, трепти. 

Не мога нито да го нарисувам,

не мога да го снимам аз дори...

 

Душата ми, и тя така неспирно

вълнува се и трепетно блести

във тялото, което очевидно

не се помръдва и на инч дори.

 

Но търси тя, разпитва все, мечтае.

Забравя се, намира се, лети...

Неуловима в своята безкрайност -

в мига, когато тиха свещ гори.  

 

 

 

 

© Ива Котине Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??