23 авг. 2021 г., 07:52

Тихо 

  Поэзия
414 2 5

Свещта гори. 

          А пламъкът танцува -

извива се, накланя се, трепти. 

Не мога нито да го нарисувам,

не мога да го снимам аз дори...

 

Душата ми, и тя така неспирно

вълнува се и трепетно блести

във тялото, което очевидно

не се помръдва и на инч дори.

 

Но търси тя, разпитва все, мечтае.

Забравя се, намира се, лети...

Неуловима в своята безкрайност -

в мига, когато тиха свещ гори.  

 

 

 

 

© Ива Котине Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??