Котине (Ива Котине)
16 29
23.08.2021 г., 7:52 ч.

Тихо 

  Поезия
599 2 5

Свещта гори. 

          А пламъкът танцува -

извива се, накланя се, трепти. 

Не мога нито да го нарисувам,

не мога да го снимам аз дори...

 

Душата ми, и тя така неспирно

вълнува се и трепетно блести

във тялото, което очевидно

не се помръдва и на инч дори.

 

Но търси тя, разпитва все, мечтае.

Забравя се, намира се, лети...

Неуловима в своята безкрайност -

в мига, когато тиха свещ гори.  

 

 

 

 

© Ива Котине Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубав стих!
  • Благодаря ви!
  • Много е хубаво!
  • "В тъмното общувам с Бог,
    наедно нищим нещата,
    тишината - тайнствен пролог,
    на светлината отваря вратата....."
  • Чудесна метафора за живота е това стихотворение, Ива! Много ми хареса!😍 Поздравявам те!🌹
Предложения
: ??:??