Тихо
Свещта гори.
А пламъкът танцува -
извива се, накланя се, трепти.
Не мога нито да го нарисувам,
не мога да го снимам аз дори...
Душата ми, и тя така неспирно
вълнува се и трепетно блести
във тялото, което очевидно
не се помръдва и на инч дори.
Но търси тя, разпитва все, мечтае.
Забравя се, намира се, лети...
Неуловима в своята безкрайност -
в мига, когато тиха свещ гори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Котине Всички права запазени
