Свещта гори.
А пламъкът танцува -
извива се, накланя се, трепти.
Не мога нито да го нарисувам,
не мога да го снимам аз дори...
Душата ми, и тя така неспирно
вълнува се и трепетно блести
във тялото, което очевидно
не се помръдва и на инч дори.
Но търси тя, разпитва все, мечтае.
Забравя се, намира се, лети...
Неуловима в своята безкрайност -
в мига, когато тиха свещ гори.
© Ива Котине All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
