28 ene 2017, 16:49

"Тиквена утеха 2"

  Poesía » Otra
762 0 4

Тиквена утеха 2
(в отговор на стихотворението на teis bt)

Каретите с позлата са явление
от някакво прастаро измерение
и колкото анализи да правиш,
когато с джипиеси не боравиш,
то ще се луташ и ще окъсняваш –
безспорно след това ще съжаляваш
и вместо чаканата брошка на ревера
за теб финалът все така ще е химера...
Парче „вълшебство”, казваш, че ти стига,
но май вълшебникът съвсем изкукурига
(или надхвърлил си е мярката обаче –
достатъчно, за да ти се доплаче)
и вместо тъй желаното от теб парче
ти се сдоби с огромно тиквено поле:
Какви пантофки? Трябват ти цървули,
(че тиквената дръжка здраво жули),
вместо карета нужна е каруца –
с реколтата към къщи да скрибуца,
че после като дойде мразовита зима
в тавата барем тиквеник да има!
За балове и принцове – не зная...
Търси си ги – намирай му колая!

Любомир Попов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...