28 ene 2017, 16:49

"Тиквена утеха 2"

  Poesía » Otra
774 0 4

Тиквена утеха 2
(в отговор на стихотворението на teis bt)

Каретите с позлата са явление
от някакво прастаро измерение
и колкото анализи да правиш,
когато с джипиеси не боравиш,
то ще се луташ и ще окъсняваш –
безспорно след това ще съжаляваш
и вместо чаканата брошка на ревера
за теб финалът все така ще е химера...
Парче „вълшебство”, казваш, че ти стига,
но май вълшебникът съвсем изкукурига
(или надхвърлил си е мярката обаче –
достатъчно, за да ти се доплаче)
и вместо тъй желаното от теб парче
ти се сдоби с огромно тиквено поле:
Какви пантофки? Трябват ти цървули,
(че тиквената дръжка здраво жули),
вместо карета нужна е каруца –
с реколтата към къщи да скрибуца,
че после като дойде мразовита зима
в тавата барем тиквеник да има!
За балове и принцове – не зная...
Търси си ги – намирай му колая!

Любомир Попов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...