Бях тих като попска мишка.
Бях жив... и имах чувства.
Бях човек, Боже... праведен едва ли.
Носех вяра... любов, надежда.
И защо... предадох се с тревога.
Самодива, нощ превзела и на дявола
се клела... защо! Тъмата, Свят превзела.
Тишина, камбана, самота...
Влакът днес оттук вече не минава.
Вятър ечи, самота... днес, Народа
си отива, сбогом самота.
Тихо е... не чувам самотата. ...