Jun 22, 2024, 9:34 AM

Тишина

  Poetry
338 1 1

Бях тих като попска мишка.

Бях жив... и имах чувства.

Бях човек, Боже... праведен едва ли.

 

Носех вяра... любов, надежда.

И защо... предадох се с тревога.

Самодива, нощ превзела и на дявола

се клела... защо! Тъмата, Свят превзела.

 

Тишина, камбана, самота...

Влакът днес оттук вече не минава.

Вятър ечи, самота... днес, Народа

си отива, сбогом самота.

 

Тихо е... не чувам самотата.

Сълза, презрение, тъга.

Ролята на грешника е чиста.

Вятър ечи, самота... Тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Приятелю за прочита и за любими!Успешна нова седмица!До нови,Младене!Благодаря и на всички минали през моята ,скромна страничка...за вниманието и прочита!Бъдете ,вдъхновени!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...