Твоето присъствие.
Моето.
Тишината ти.
Мойта тишина.
Очите ти
попиват моите
и се губя в тях
предсмъртно.
Тишина.
Няма думи.
Няма обещания.
Има само днес,
без утре.
Събирам те във шепи
и те вдишвам,
че сега си тук,
а после ще си сянка.
Нямам сили за сбогуване.
Мога само да прегръщам
мълчаливо.
И щом небето ти
от мойто отдели се,
на облак ще се свия
да поплача.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
