8.04.2011 г., 11:54

Тишина

1.1K 0 1

Твоето присъствие.

Моето.

Тишината ти.

Мойта тишина.

Очите ти

попиват моите

и се губя в тях

предсмъртно.

Тишина.

 

Няма думи.

Няма обещания.

Има само днес,

без утре.

Събирам те във шепи

и те вдишвам,

че сега си тук,

а после ще си сянка.

 

Нямам сили за сбогуване.

Мога само да прегръщам

мълчаливо.

И щом небето ти

от мойто отдели се,

на облак ще се свия

да поплача.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...