Твоето присъствие.
Моето.
Тишината ти.
Мойта тишина.
Очите ти
попиват моите
и се губя в тях
предсмъртно.
Тишина.
Няма думи.
Няма обещания.
Има само днес,
без утре.
Събирам те във шепи
и те вдишвам,
че сега си тук,
а после ще си сянка.
Нямам сили за сбогуване.
Мога само да прегръщам
мълчаливо.
И щом небето ти
от мойто отдели се,
на облак ще се свия
да поплача.
© Ана Все права защищены