8 апр. 2011 г., 11:54

Тишина

1.1K 0 1

Твоето присъствие.

Моето.

Тишината ти.

Мойта тишина.

Очите ти

попиват моите

и се губя в тях

предсмъртно.

Тишина.

 

Няма думи.

Няма обещания.

Има само днес,

без утре.

Събирам те във шепи

и те вдишвам,

че сега си тук,

а после ще си сянка.

 

Нямам сили за сбогуване.

Мога само да прегръщам

мълчаливо.

И щом небето ти

от мойто отдели се,

на облак ще се свия

да поплача.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...