Твоето присъствие.
Моето.
Тишината ти.
Мойта тишина.
Очите ти
попиват моите
и се губя в тях
предсмъртно.
Тишина.
Няма думи.
Няма обещания.
Има само днес,
без утре.
Събирам те във шепи
и те вдишвам,
че сега си тук,
а после ще си сянка.
Нямам сили за сбогуване.
Мога само да прегръщам
мълчаливо.
И щом небето ти
от мойто отдели се,
на облак ще се свия
да поплача.
© Ана All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
