Твоето присъствие.
Моето.
Тишината ти.
Мойта тишина.
Очите ти
попиват моите
и се губя в тях
предсмъртно.
Тишина.
Няма думи.
Няма обещания.
Има само днес,
без утре.
Събирам те във шепи
и те вдишвам,
че сега си тук,
а после ще си сянка.
Нямам сили за сбогуване.
Мога само да прегръщам
мълчаливо.
И щом небето ти
от мойто отдели се,
на облак ще се свия
да поплача.
© Ана All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
