14 sept 2006, 15:44

ТИШИНА

  Poesía
1.1K 0 8
Колко е тихо –
като в мига
когато не казах
“обичам те”

като в мига
когато

го казах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за усилието, г-н Пангелов. И за одобрението, разбира се. Напълно съм съгласен с Вас, че читателят трябва да бъде оставен да донаписва неизказаното. Иначе, малко или много, го караме да приеме теза. А това е досадно.
  • Едното от нещата , което прави поезията добра, според мен е оставянето на " свободата" на читателя да донапише неизказаното и неизказуемото, според своя опит и сетивност. Мисля, че тук това се случва.Следва да си призная, че трудно чета разкази в мрежата, но с удоволствие прочетох Прозрение, което остави в мен убеждението, че този автор си заслужава усилието ( може би от годините ли?) Но понеже съм малко напред във възрастта бих приключил със финала на разказа Ви..усмихвайте се))
  • Благодаря за топлите думи!
  • Потръпнах от кратките,но пълни с много сила,слова!!!
    Поздрави!
  • Хубаво!!!Хенри

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...