14.09.2006 г., 15:44

ТИШИНА

1.1K 0 8
Колко е тихо –
като в мига
когато не казах
“обичам те”

като в мига
когато

го казах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за усилието, г-н Пангелов. И за одобрението, разбира се. Напълно съм съгласен с Вас, че читателят трябва да бъде оставен да донаписва неизказаното. Иначе, малко или много, го караме да приеме теза. А това е досадно.
  • Едното от нещата , което прави поезията добра, според мен е оставянето на " свободата" на читателя да донапише неизказаното и неизказуемото, според своя опит и сетивност. Мисля, че тук това се случва.Следва да си призная, че трудно чета разкази в мрежата, но с удоволствие прочетох Прозрение, което остави в мен убеждението, че този автор си заслужава усилието ( може би от годините ли?) Но понеже съм малко напред във възрастта бих приключил със финала на разказа Ви..усмихвайте се))
  • Благодаря за топлите думи!
  • Потръпнах от кратките,но пълни с много сила,слова!!!
    Поздрави!
  • Хубаво!!!Хенри

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...