Чинаров (Георги)
47 218
14 сент. 2006 г., 15:44

ТИШИНА 

  Поэзия
721 0 8
Колко е тихо –
като в мига
когато не казах
“обичам те”

като в мига
когато

го казах.

© Георги Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за усилието, г-н Пангелов. И за одобрението, разбира се. Напълно съм съгласен с Вас, че читателят трябва да бъде оставен да донаписва неизказаното. Иначе, малко или много, го караме да приеме теза. А това е досадно.
  • Едното от нещата , което прави поезията добра, според мен е оставянето на " свободата" на читателя да донапише неизказаното и неизказуемото, според своя опит и сетивност. Мисля, че тук това се случва.Следва да си призная, че трудно чета разкази в мрежата, но с удоволствие прочетох Прозрение, което остави в мен убеждението, че този автор си заслужава усилието ( може би от годините ли?) Но понеже съм малко напред във възрастта бих приключил със финала на разказа Ви..усмихвайте се))
  • Благодаря за топлите думи!
  • Потръпнах от кратките,но пълни с много сила,слова!!!
    Поздрави!
  • Хубаво!!!Хенри
  • Невероятно, колко малко думи и какво огромно съдържание!!! Стана тихо и във мен... Поздравления!
  • И трите мига, които си нарисувал са истински. Дано по-често те съпътстват мигове, в които да казваш:"Обичам те!"
  • Докосва!
Предложения
: ??:??