Sep 14, 2006, 3:44 PM

ТИШИНА

  Poetry
1.1K 0 8
Колко е тихо –
като в мига
когато не казах
“обичам те”

като в мига
когато

го казах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за усилието, г-н Пангелов. И за одобрението, разбира се. Напълно съм съгласен с Вас, че читателят трябва да бъде оставен да донаписва неизказаното. Иначе, малко или много, го караме да приеме теза. А това е досадно.
  • Едното от нещата , което прави поезията добра, според мен е оставянето на " свободата" на читателя да донапише неизказаното и неизказуемото, според своя опит и сетивност. Мисля, че тук това се случва.Следва да си призная, че трудно чета разкази в мрежата, но с удоволствие прочетох Прозрение, което остави в мен убеждението, че този автор си заслужава усилието ( може би от годините ли?) Но понеже съм малко напред във възрастта бих приключил със финала на разказа Ви..усмихвайте се))
  • Благодаря за топлите думи!
  • Потръпнах от кратките,но пълни с много сила,слова!!!
    Поздрави!
  • Хубаво!!!Хенри

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...