Тишина

Тишина. А в тишината – ти.

Самота. И в самотата

птичка тъжна лети.

В пустиня тихо живея –

щастлива, недостижима.

Луна... Там горе блещука

една душа, огряна от светлина.

Трепетно повтаря свой минал живот -

вълшебен.

Повей. А след него – ти.

Душата ми дари

с миг покой.

Двама, шепнейки в тишината.

Две сърца, туптящи.

Две души по лунната пътека.

Песъчинки пясък,

галещи се една друга

от безспирния вятър –

отлитащи в безкрая...