Тишина
Тишина. А в тишината – ти.
Самота. И в самотата
птичка тъжна лети.
В пустиня тихо живея –
щастлива, недостижима.
Луна... Там горе блещука
една душа, огряна от светлина.
Трепетно повтаря свой минал живот -
вълшебен.
Повей. А след него – ти.
Душата ми дари
с миг покой.
Двама, шепнейки в тишината.
Две сърца, туптящи.
Две души по лунната пътека.
Песъчинки пясък,
галещи се една друга
от безспирния вятър –
отлитащи в безкрая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ