Nov 9, 2025, 8:44 AM

Тишина

  Poetry
256 0 0

Тишина. А в тишината – ти.

Самота. И в самотата

птичка тъжна лети.

В пустиня тихо живея –

щастлива, недостижима.

Луна... Там горе блещука

една душа, огряна от светлина.

Трепетно повтаря свой минал живот -

вълшебен.

Повей. А след него – ти.

Душата ми дари

с миг покой.

Двама, шепнейки в тишината.

Две сърца, туптящи.

Две души по лунната пътека.

Песъчинки пясък,

галещи се една друга

от безспирния вятър –

отлитащи в безкрая...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...