Ту сиво – почти черно, ту изумрудено,
ту с цвят на сини ириси,
упоява ме с мирис
да го харесвам и спокойно, и превъзбудено.
Стискам в шепа мидичка и камъче,
Слънце грее,
Душата пее.
Край него – дечковци строят замъци.
Със смях се гонят на слънцето лъчите
до залез, докато мръкне.
А аз с риза размъкната,
гледам как, като зайчета скачат с вълните. ...