1.11.2016 г., 18:48

То

739 1 0

Ту сиво – почти черно, ту изумрудено,
ту с цвят на сини ириси,
упоява ме с мирис
да го харесвам и спокойно, и превъзбудено.

 

Стискам в шепа мидичка и камъче, 
Слънце грее, 
Душата пее.
Край него – дечковци строят замъци.

 

Със смях се гонят на слънцето лъчите
до залез, докато  мръкне.
А аз с риза размъкната,
гледам как, като зайчета скачат с вълните.

 

Опиянена трайно от йодните изпарения,
жадно вдишвам аромата му.
Пуснало котва в душата ми, 
вдъхновява ме, да му посвещавам стихотворения.

 

Що е то?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...