27 may 2008, 14:45

Точка на пресичане

  Poesía » Otra
1.1K 0 14
 

                      Обичам да се връщам у дома.

                      Събличам уморената си дреха,

                      целувам две пораснали слънца

                      и сгушвам се във тебе за утеха.

 

                     Притиснати от жалко битие,

                    душите ни жадуват зрънце радост.

                    Прегърнати, откриваме небе,

                    приятелство, любов и младост.

 

                    Отлитат всички грижи от деня -

                   това е точката ни на пресичане...

                   Усмихната потъвам във съня,

                   защото страшно много се обичаме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...