Обичам да се връщам у дома.
Събличам уморената си дреха,
целувам две пораснали слънца
и сгушвам се във тебе за утеха.
Притиснати от жалко битие,
душите ни жадуват зрънце радост.
Прегърнати, откриваме небе,
приятелство, любов и младост.
Отлитат всички грижи от деня -
това е точката ни на пресичане...
Усмихната потъвам във съня,
защото страшно много се обичаме.© Елена All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
