Обичам да се връщам у дома.
Събличам уморената си дреха,
целувам две пораснали слънца
и сгушвам се във тебе за утеха.
Притиснати от жалко битие,
душите ни жадуват зрънце радост.
Прегърнати, откриваме небе,
приятелство, любов и младост.
Отлитат всички грижи от деня -
това е точката ни на пресичане...
Усмихната потъвам във съня,
защото страшно много се обичаме.© Елена All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
