May 27, 2008, 2:45 PM

Точка на пресичане

  Poetry » Other
1.1K 0 14
 

                      Обичам да се връщам у дома.

                      Събличам уморената си дреха,

                      целувам две пораснали слънца

                      и сгушвам се във тебе за утеха.

 

                     Притиснати от жалко битие,

                    душите ни жадуват зрънце радост.

                    Прегърнати, откриваме небе,

                    приятелство, любов и младост.

 

                    Отлитат всички грижи от деня -

                   това е точката ни на пресичане...

                   Усмихната потъвам във съня,

                   защото страшно много се обичаме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...