27.05.2008 г., 14:45

Точка на пресичане

1.1K 0 14
 

                      Обичам да се връщам у дома.

                      Събличам уморената си дреха,

                      целувам две пораснали слънца

                      и сгушвам се във тебе за утеха.

 

                     Притиснати от жалко битие,

                    душите ни жадуват зрънце радост.

                    Прегърнати, откриваме небе,

                    приятелство, любов и младост.

 

                    Отлитат всички грижи от деня -

                   това е точката ни на пресичане...

                   Усмихната потъвам във съня,

                   защото страшно много се обичаме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...