27.05.2008 г., 14:45

Точка на пресичане

1.1K 0 14
 

                      Обичам да се връщам у дома.

                      Събличам уморената си дреха,

                      целувам две пораснали слънца

                      и сгушвам се във тебе за утеха.

 

                     Притиснати от жалко битие,

                    душите ни жадуват зрънце радост.

                    Прегърнати, откриваме небе,

                    приятелство, любов и младост.

 

                    Отлитат всички грижи от деня -

                   това е точката ни на пресичане...

                   Усмихната потъвам във съня,

                   защото страшно много се обичаме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...