Точка на пресичане
Към този ден вървях безкрайно дълго...
Под тоновете болка те открих
и бурята във мен, за миг притихна -
посегнах и сълзите ти изтрих.
Поисках и усмивка да ти сложа,
да те изпея и опиша в стих...
И взела страстите ти, греховете -
сърцето си със тебе споделих.
А маската на черен, злобен демон -
стопих - изтривайки последната сълза...
Завърнали се полети очаквам,
щом две души се слеят във една.
С. Кръстева
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Кръстева Todos los derechos reservados
