Feb 5, 2013, 11:43 AM

Точка на пресичане

  Poetry » Other
798 0 2

Към този ден вървях безкрайно дълго...

Под тоновете болка те открих

и бурята във мен, за миг притихна -

посегнах и сълзите ти изтрих.

 

Поисках и усмивка да ти сложа,

да те изпея и опиша в стих...

И взела страстите ти, греховете -

сърцето си  със тебе споделих.

 

А маската на черен, злобен демон -

стопих - изтривайки последната сълза...

Завърнали се полети очаквам,

щом две души се слеят във една.


С. Кръстева

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...