silvia0505 (Силвия Кръстева)
38

5 февр. 2013 г., 11:43

Точка на пресичане

Поэзия » Другая

799 0 2

Към този ден вървях безкрайно дълго...

Под тоновете болка те открих

и бурята във мен, за миг притихна -

посегнах и сълзите ти изтрих.

Поисках и усмивка да ти сложа,

да те изпея и опиша в стих...

И взела страстите ти, греховете -

сърцето си със тебе споделих.

А маската на черен, злобен демон -

стопих - изтривайки последната сълза...

Завърнали се полети очаквам,

щом две души се слеят във една.

С. Кръстева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0