silvia0505 (Силвия Кръстева)
38

5 февр. 2013 г., 11:43

Точка на пресичане

Поэзия » Другая

803 0 2

Към този ден вървях безкрайно дълго...

Под тоновете болка те открих

и бурята във мен, за миг притихна -

посегнах и сълзите ти изтрих.

Поисках и усмивка да ти сложа,

да те изпея и опиша в стих...

И взела страстите ти, греховете -

сърцето си със тебе споделих.

А маската на черен, злобен демон -

стопих - изтривайки последната сълза...

Завърнали се полети очаквам,

щом две души се слеят във една.

С. Кръстева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0