Точка на пресичане
Към този ден вървях безкрайно дълго...
Под тоновете болка те открих
и бурята във мен, за миг притихна -
посегнах и сълзите ти изтрих.
Поисках и усмивка да ти сложа,
да те изпея и опиша в стих...
И взела страстите ти, греховете -
сърцето си със тебе споделих.
А маската на черен, злобен демон -
стопих - изтривайки последната сълза...
Завърнали се полети очаквам,
щом две души се слеят във една.
С. Кръстева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Кръстева Всички права запазени
