линасветлана (Лина - Светлана Караколева) линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
67 837
24 ene 2018, 11:06

Тогава, когато...

  Poesía
616 4 15

Когато му потрябва дом,

клишето изкопа основи.

Скова кофраж, наля бетон,

стените взе да мисли и злослови.

 

Не бѝли те каквито са билѝ

по бащино и майчино му време.

Тогава, сякаш зидали са се сами,

а тези тук – не! Дявол да ги вземе!

 

Засмя се под мустак мигът

и тръгна другиму да свети.

Просторен е на думите светът.

Бездомните валят ги дъждовете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.4K 5.0