Когато му потрябва дом,
клишето изкопа основи.
Скова кофраж, наля бетон,
стените взе да мисли и злослови.
Не бѝли те каквито са билѝ
по бащино и майчино му време.
Тогава, сякаш зидали са се сами,
а тези тук – не! Дявол да ги вземе!
Засмя се под мустак мигът
и тръгна другиму да свети.
Просторен е на думите светът.
Бездомните валят ги дъждовете.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
