24.01.2018 г., 11:06 ч.

Тогава, когато... 

  Поезия
454 4 15

Когато му потрябва дом,

клишето изкопа основи.

Скова кофраж, наля бетон,

стените взе да мисли и злослови.

 

Не бѝли те каквито са билѝ

по бащино и майчино му време.

Тогава, сякаш зидали са се сами,

а тези тук – не! Дявол да ги вземе!

 

Засмя се под мустак мигът

и тръгна другиму да свети.

Просторен е на думите светът.

Бездомните валят ги дъждовете.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??