24 янв. 2018 г., 11:06

Тогава, когато... 

  Поэзия
410 4 16

Когато му потрябва дом,

клишето изкопа основи.

Скова кофраж, наля бетон,

стените взе да мисли и злослови.

 

Не бѝли те каквито са билѝ

по бащино и майчино му време.

Тогава, сякаш зидали са се сами,

а тези тук – не! Дявол да ги вземе!

 

Засмя се под мустак мигът

и тръгна другиму да свети.

Просторен е на думите светът.

Бездомните валят ги дъждовете.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??