mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
1 jun 2011, 11:24

Тогава... ме има...

1.9K 0 52

                             

 

 

                 обичам
                 тихите дни,
                 когато, с копнеж по вчера
                 и за утре мечти,
                 някак кротко тече си
                 животът...
                 незримо,
                 без злост и вини,
                 в тишината обичаща
                 болката скрита,
                 в бяло сияе всичко
                 наоколо...

                 обичам
                 тихите нощи,
                 небето с лунна пътека
                 помежду ни,
                 когато в тихото спиш
                 в сън за мен
                 обичен,
                 топъл и мил...
                        тогава... ме има, жива
                 и истински
                 влюбена в нежен стих,
                 написан за теб...

 

 

 

 http://www.youtube.com/watch?v=XaUBz_P_OLI&feature=related

 

 

          МУЗИКА > GIOVANNI MARRADI-Unchained Melody

 

 

                   художник - Гари Бенфилд

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0