8 may 2014, 23:53

Тогава ще съм нищо...

  Poesía
630 0 10

Моля, захвърлете ме в калта... отвън,
до камъните черни, мъртви,
да се чудя аз ли съм... или не съм,
когато се огледам в кърви.


Хайде, изпратете ме в смъртта... насън,
не смея... друго да поискам
и ще чуете последния камбанен звън,
тогава ще съм просто нищо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, на една вълна сме! Благодаря ти Надежда!
  • Може тогава да бъдеш нищо,но винаги ще бъдеш някой!На една вълна сме,затова отекна като ехо на собствените ми чувства тази творба.
  • то Е така!
  • Благодаря ви Северина и М. Да, в нас се преплитат - и тъмното, и светлото!
    А иначе и аз обичам да пребивавам в нищото! Сякаш след това се завръщам по - мъдър!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...