Тогава ще съм нищо...

Poetry

631 0 10

Моля, захвърлете ме в калта... отвън,
до камъните черни, мъртви,
да се чудя аз ли съм... или не съм,
когато се огледам в кърви.

Хайде, изпратете ме в смъртта... насън,
не смея... друго да поискам
и ще чуете последния камбанен звън,
тогава ще съм просто нищо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

myworld (Аз)

Да, на една вълна сме! Благодаря ти Надежда!

2014-05-12T12:40:38+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Може тогава да бъдеш нищо,но винаги ще бъдеш някой!На една вълна сме,затова отекна като ехо на собствените ми чувства тази творба.

2014-05-11T20:21:26+03:00
myworld (Аз)

2014-05-09T18:43:22+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

то Е така!

2014-05-09T17:36:20+03:00
myworld (Аз)

Благодаря ви Северина и М. Да, в нас се преплитат - и тъмното, и светлото!
А иначе и аз обичам да пребивавам в нищото! Сякаш след това се завръщам по - мъдър!

2014-05-09T17:15:10+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0