myworld (Аз)
284 845
8.05.2014 г., 23:53 ч.

Тогава ще съм нищо... 

  Поезия
501 0 10

Моля, захвърлете ме в калта... отвън,
до камъните черни, мъртви,
да се чудя аз ли съм... или не съм,
когато се огледам в кърви.


Хайде, изпратете ме в смъртта... насън,
не смея... друго да поискам
и ще чуете последния камбанен звън,
тогава ще съм просто нищо!

© Аз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, на една вълна сме! Благодаря ти Надежда!
  • Може тогава да бъдеш нищо,но винаги ще бъдеш някой!На една вълна сме,затова отекна като ехо на собствените ми чувства тази творба.
  • то Е така!
  • Благодаря ви Северина и М. Да, в нас се преплитат - и тъмното, и светлото!
    А иначе и аз обичам да пребивавам в нищото! Сякаш след това се завръщам по - мъдър!
  • Моля, ще те извадим от калта, ще те изкъпем и парфюмираме, но това няма да е гаранция, че в душичката ти ще светне. Виж ме мен!
    Много харесвам и използвам думичката "нищо", в нея има доста смисъл. Аз също обичам често да съм в нищото.
    Поздрав от мен, Васил!
  • Обичам такава кална поезия - разплакана и превита от скръб във студа... Поздрав! Живота няма само бяла страна, а това че пишеш мрачно - не значи че си вечно от „тъмната страна на силата“! Красив отдушник си изваяла от тази кал (:
  • Благодаря ви Миночка и Султана! Да, ние сме тук и сега! А колкото до звънът на камбаните... той е много по - силен от кремълските, когато загубим някой близък или някой загуби нас!
  • Героят ти ми напомня за един Шекспиров такъв.
    Но, ми намирисва и на някаква саможертва в името на...Смисъла.
    Всъщност, звънът на камбаните някак си ми е още много глух и далечен. Поне днес, Кремълските бият най-силно!
    Поздравче!
  • Какъвто и да е човек,не трябва да бъде захвърлен навън,колкото и мъка да има на този свят,много по-мъчно става, когато се чуе камбанен звън!Гледай по-ведро на нещата,то няма вечно щастие,но животът тук на земята веднъж ни се дава!
Предложения
: ??:??