Тогава ще съм нищо...

Поэзия

633 0 10

Моля, захвърлете ме в калта... отвън,
до камъните черни, мъртви,
да се чудя аз ли съм... или не съм,
когато се огледам в кърви.

Хайде, изпратете ме в смъртта... насън,
не смея... друго да поискам
и ще чуете последния камбанен звън,
тогава ще съм просто нищо!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

myworld (Аз)

Да, на една вълна сме! Благодаря ти Надежда!

2014-05-12T12:40:38+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Може тогава да бъдеш нищо,но винаги ще бъдеш някой!На една вълна сме,затова отекна като ехо на собствените ми чувства тази творба.

2014-05-11T20:21:26+03:00
myworld (Аз)

2014-05-09T18:43:22+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

то Е така!

2014-05-09T17:36:20+03:00
myworld (Аз)

Благодаря ви Северина и М. Да, в нас се преплитат - и тъмното, и светлото!
А иначе и аз обичам да пребивавам в нищото! Сякаш след това се завръщам по - мъдър!

2014-05-09T17:15:10+03:00