10 oct 2008, 0:10

... тогава вятърът...

  Poesía
640 0 4

Задуха вятър в живота ми.

Капка любов ми капна отнякъде.

Плъзна се там, по клепача ми - за да я видя.

Аз я видях - за да разпали страшна жажда за дъжд.

За море да ме залее отнякъде, и да се удавя щастлив.

Безкрайно да умирам за... себе си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви на всички !
    А да умираш за себе си , означава да живееш за другия... - Рени !!!
  • Великолепен стих!!!Поздрав!
  • жаждата сред капките...
    недосегаемо
    недостигнато
    недокоснато
    не - до - имано
  • Прекрасно!!!
    Малко думи,с много смисъл!
    Поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...