10.10.2008 г., 0:10

... тогава вятърът...

637 0 4

Задуха вятър в живота ми.

Капка любов ми капна отнякъде.

Плъзна се там, по клепача ми - за да я видя.

Аз я видях - за да разпали страшна жажда за дъжд.

За море да ме залее отнякъде, и да се удавя щастлив.

Безкрайно да умирам за... себе си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви на всички !
    А да умираш за себе си , означава да живееш за другия... - Рени !!!
  • Великолепен стих!!!Поздрав!
  • жаждата сред капките...
    недосегаемо
    недостигнато
    недокоснато
    не - до - имано
  • Прекрасно!!!
    Малко думи,с много смисъл!
    Поздрави!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...