12 sept 2016, 17:34

Той 

  Poesía
264 0 4

Той

 

Той е моята мъст.

Иронична преструвка.

Плодородната пръст

на отровна целувка.

 

Той е моята сянка.

И ме буди. Без глас.

Ако литне навънка

няма да съм аз.

 

Ще бъде в мъгла

прикачена брошка.

Как бих могла

да си искам прошка?

 

Ако той ме напусне

ще ме гледа отгоре.

Няма да го допусна -

няма да му отворя!

 

Ще го нося във мен.

Не на разстояние.

Нека вечно човърка

гузното ми съзнание!

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??