marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова) marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
9 287
12 sept 2016, 17:34

Той

  Poesía
416 0 4

Той

 

Той е моята мъст.

Иронична преструвка.

Плодородната пръст

на отровна целувка.

 

Той е моята сянка.

И ме буди. Без глас.

Ако литне навънка

няма да съм аз.

 

Ще бъде в мъгла

прикачена брошка.

Как бих могла

да си искам прошка?

 

Ако той ме напусне

ще ме гледа отгоре.

Няма да го допусна -

няма да му отворя!

 

Ще го нося във мен.

Не на разстояние.

Нека вечно човърка

гузното ми съзнание!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0