12.09.2016 г., 17:34 ч.

Той 

  Поезия
265 0 4

Той

 

Той е моята мъст.

Иронична преструвка.

Плодородната пръст

на отровна целувка.

 

Той е моята сянка.

И ме буди. Без глас.

Ако литне навънка

няма да съм аз.

 

Ще бъде в мъгла

прикачена брошка.

Как бих могла

да си искам прошка?

 

Ако той ме напусне

ще ме гледа отгоре.

Няма да го допусна -

няма да му отворя!

 

Ще го нося във мен.

Не на разстояние.

Нека вечно човърка

гузното ми съзнание!

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??