Той
Той
Той е моята мъст.
Иронична преструвка.
Плодородната пръст
на отровна целувка.
Той е моята сянка.
И ме буди. Без глас.
Ако литне навънка
няма да съм аз.
Ще бъде в мъгла
прикачена брошка.
Как бих могла
да си искам прошка?
Ако той ме напусне
ще ме гледа отгоре.
Няма да го допусна -
няма да му отворя!
Ще го нося във мен.
Не на разстояние.
Нека вечно човърка
гузното ми съзнание!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
