Той
Той е моята мъст.
Иронична преструвка.
Плодородната пръст
на отровна целувка.
Той е моята сянка.
И ме буди. Без глас.
Ако литне навънка
няма да съм аз.
Ще бъде в мъгла
прикачена брошка.
Как бих могла
да си искам прошка?
Ако той ме напусне
ще ме гледа отгоре.
Няма да го допусна -
няма да му отворя!
Ще го нося във мен.
Не на разстояние.
Нека вечно човърка
гузното ми съзнание!
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
