Той
Той
Той е моята мъст.
Иронична преструвка.
Плодородната пръст
на отровна целувка.
Той е моята сянка.
И ме буди. Без глас.
Ако литне навънка
няма да съм аз.
Ще бъде в мъгла
прикачена брошка.
Как бих могла
да си искам прошка?
Ако той ме напусне
ще ме гледа отгоре.
Няма да го допусна -
няма да му отворя!
Ще го нося във мен.
Не на разстояние.
Нека вечно човърка
гузното ми съзнание!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены
