27 oct 2020, 18:59  

Той

  Poesía
608 9 9

Той мълчи. Диша, знае –

тя е там във началото.

От сърцето назаем

взе му чувството –

цялото.

Няма нужда от снимки.

Тя е огън в камина.

Мига, без да я вижда.

Вижда,

без да я има.

И не може да бъде

сам със себе си в стаята.

Тя е тръпка.

И гъдел.

След въпрос – запетаята.

Често сам си говори.

Не е луд.

Той е влюбен.

Всички земни затвори

ще ги върже на възел.  

 

И ще бъде свободен

и за нея ще мисли.

Той е цвете без корен

във ръцете ѝ чисти.

И вълнá, доближила

на любимата тялото.

Впила капки в душата ѝ

и сърцето му.

Цялото.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...