27.10.2020 г., 18:59  

Той

606 9 9

Той мълчи. Диша, знае –

тя е там във началото.

От сърцето назаем

взе му чувството –

цялото.

Няма нужда от снимки.

Тя е огън в камина.

Мига, без да я вижда.

Вижда,

без да я има.

И не може да бъде

сам със себе си в стаята.

Тя е тръпка.

И гъдел.

След въпрос – запетаята.

Често сам си говори.

Не е луд.

Той е влюбен.

Всички земни затвори

ще ги върже на възел.  

 

И ще бъде свободен

и за нея ще мисли.

Той е цвете без корен

във ръцете ѝ чисти.

И вълнá, доближила

на любимата тялото.

Впила капки в душата ѝ

и сърцето му.

Цялото.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...