Той
Той мълчи. Диша, знае –
тя е там във началото.
От сърцето назаем
взе му чувството –
цялото.
Няма нужда от снимки.
Тя е огън в камина.
Мига, без да я вижда.
Вижда,
без да я има.
И не може да бъде
сам със себе си в стаята.
Тя е тръпка.
И гъдел.
След въпрос – запетаята.
Често сам си говори.
Не е луд.
Той е влюбен.
Всички земни затвори
ще ги върже на възел.
И ще бъде свободен
и за нея ще мисли.
Той е цвете без корен
във ръцете ѝ чисти.
И вълнá, доближила
на любимата тялото.
Впила капки в душата ѝ
и сърцето му.
Цялото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Гарелова Все права защищены
