9 mar 2011, 10:03

Той

1.1K 0 10

Той

 

Той

е честен до глупост.

Той

не е като нас.

Като хляб във торба е естествен.

Той те гледа от упор,

не е никога в час,

но на него така му харесва.

 

За едни – артефакт.

Изкопаема твар.

Оживял екземпляр от музея.

Всъщност той

днес е як,

оглушаващ шамар

върху пошлото ни съвремие.

 

И е тъжно до смях.

И е смешно до плач,

че не виждаме себе си в него.

Той

е нашият страх,

съдия

и палач,

за живота ни във непотребност.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...