9.03.2011 г., 10:03

Той

1.1K 0 10

Той

 

Той

е честен до глупост.

Той

не е като нас.

Като хляб във торба е естествен.

Той те гледа от упор,

не е никога в час,

но на него така му харесва.

 

За едни – артефакт.

Изкопаема твар.

Оживял екземпляр от музея.

Всъщност той

днес е як,

оглушаващ шамар

върху пошлото ни съвремие.

 

И е тъжно до смях.

И е смешно до плач,

че не виждаме себе си в него.

Той

е нашият страх,

съдия

и палач,

за живота ни във непотребност.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...